Стачката на тютюневите работници, която избухва на 19 юни 1940 година, обхваща значителни работнически маси и се разпростира върху трудещите се от други клонове на производството, като засяга главно текстилците. Тя бива проведена в момент, когато пожарът на Втората Световна Война бушува в Западна и Централна Европа и започва да се надвесва над България и нейните балкански съседки. Българският народ стой пред опасността да бъде вмъкнат във войната против волята си и от шепа продажни управници.
Години наред управляващата по онова време върхушка в България подготвя откритото присъединяване на страната към военно-фашисткия блок. Българкото стопанство започва да се пригажда към нуждите на немската икономика. Германските империалисти постепенно заемат монополно положение на Българския пазар – те държат в ръцете си 70% от цялата вносна и износна търговия на България. По такъв начин нашата страна бива превърната в аграрен придатък на хитлеристка Германия.
В края на 1939 г. цар Борис разпуска Народното събрание и насрочва нови парламентарни избори. Той желае да се освободи от буржоазната опозиция и частта от правителствените депутати, които са били за ориентиране на българската външна политика по посока Англия и Франция. С терор и машинации монархо-фашистката диктатура успява да си осигури едно напълно послушно Народно събрание, което улеснява провеждането на германофилската политика. Новото правителство начело с Богдан Филов поставя пресата и радиото в услуга на пропагандното.
Управниците осъзнават много добре, че широките народни маси не биха подкрепили тяхната войнолюбива и реваншистка политика. Започва да се наблюдава потъпкване и унищожаване на демократичните свободи и права на народа. Целият държавен апарат бива мобилизиран за непрекъсната борба срещу трудещите се. Засилва се и полицейският терор – преследва се всяка демократична или антифашистка проява, задушава се всеки глас на протест, всеки опит за защита на непосредствените интереси на трудещите се.
Правителството прибягва и към нови изключителни законодателни мерки. През април 1940 г. в Народното събрание бива приет „Закон за гражданска мобилизация”. В чл. 43 на този закон се предвижда дългогодишен строг тъмничен затвор, а във военно време и смърт за всеки, „който организира и подбужда две или повече граждански мобилизирани или повикани на временно обучение лица към неподчинение, неизвършване никак или както трябва възложената им работа в предприятия, които работят за гражданска мобилизация”.
В този съдбоносен исторически момент Българската комунистическа партия се опитва да мобилизира и организира народа против въвличането на България в бушуващата империалистическа война. Партията призовава работническата класа и трудещите се да се вдигнат на борба против германофилското правителство, за изменение на курса на външната политика на страната. В тези тревожни времена, Българската Работническа Партия (по-късно позната като Българска Комунистическа Партия) афишира, че единствения път към спасение за българския народ се крие в едно евентуално сътрудничество и дружба със СССР, с помощта на която България не само би се спасила от огъня на войната, но и би си осигурила изгодни пазари за своето производство и необходими суровини за промишлеността.
Комунистическата партия започва активна политика на вдигане на народните маси и организация на протести срещу правителството. Такава бива и голямата юнска стачка през 1940 година на тютюневите работници.
*
В навечерието на Втората световна война България се оказва откъсната от световния пазар. Запасът от суровини се оказва недостатъчен, като вносът намалява чувствително, а за някои клонове от индустрията спира почти напълно. Липсата на памук, вълна, каучук, желязо, калай и други суровини поставя българската индустрия в голямо затруднение още през първите месеци на войната.
Много индустриални предприятия намаляват производствения си капацитет от 50 до 75% и преминават на 3-4 дневна работна седмица. Започва масово уволняване на работниците от всички основни браншове. Безработицата бързо започва да нараства, като по непълни данни на „Дирекцията на труда и обществените осигуровки” към 1 февруари 1940 г. в цялата страна са регистрирани 52,204 базработни. Тази цифра далеч не отразява действителното положение, тъй като само работниците от тютюневия бранш биват над 40,000, а от тях изключително малък процент са запазили работата си.
Намалението на производствения капацитет на предприятията и увеличението на цените на вносните артикули довежда като неизбежна последица повишаването на себестойността на продуктите. Наред с това военновременната конюнктура изостря апетитите за максимални печалби на индустриалци и търговци. Липсата на суровини, на готови стоки за вътршния пазар и преди всичко на предмети от първа необходимост като сол, захар, олио, газ, сапун и пр. дава възможност на спекулата и черната борса да се разгърнат в широки размери. Цените на такива стоки нарастват още в първите месеци от войната с 30 до 50%.
Безработицата и бързото покачване на цените на предметите за потребление, черната борса и спекулата влошават още повече тежкото положение на работническата класа. Надниците в почти всички производства остават на крайно ниското ниво, до което са паднали в годините на световната икономическа криза (1929-1933 г.) Доходите на работниците биват далеч под необходимото за задоволяване на непосредствените им нужди, семействата им биват изложени на системно недояждане и мизерия.
През есента на 1939г. рязко се влошава положението на тютюневите работници. Реколтата на тютюн през 1938г. бива сравнително слаба, близо с 12,000,000 килограма по-малко от обичайното производство. Поради това работният сезон през 1939г. в манипулационните складове бива много кратък. Някои складове преустановяват работата си още през септември 1939г.
По сведения от VIII групов съюз на Български Работнически Съюз над 20,000 тютюневи работници биват уволнени; очаква се до края на октомври да бъдат уволнени общо над 35,000 души. Новата манипулация на тютюн е щяла да започне едва през втората половина на май или в началото на юни 1940г. По този начин тютюневите манипулационни складове биха останали в бездействие около осем месеца.
За съкращаване на работния сезон твърде много допринася и въвеждането във всички манипулационни складове през 1939г. на една от най-опростените манипулации – тонгата. „Тонга” бива известна у нас и по-рано, но едва през 1939 г. бива въведена повсеместно като единствен начин за обработване на тютюните. Тя намалява производствените разноски и с това дава възможност на българските тютюни да бъдат по-конкурентноспособни и да се продават на по-ниски цени на външния пазар.
„Тонга” скъсява работното време с около 60-70% и изисква по-малко квалифицирани работници, за разлика от сложни манипулации като „басма” и „широк пастал”; поради това става възможно да се наемат по-слабо платени работници. Докато при манипулация „широк пастал” 100 кг тютюн се обработват за три дни от четири работнички, при „тонга” същото количество тютюн се обработва за три дни от една работничка. Това дава възможност да се намали работното време за манипулация от 8-10 месеца годишно на 4-5 месеца, а дори и по-малко. Намалява се общият годишен доход на работниците с около 30-40%, въпреки че през периода 1937-1939 г. техните заплати биват увеличени с 20%.
През 1939г. в най-благоприятния случай рядко един работник може да работи повече от 100-120 дни годишно. Общият годишен доход на работниците достига едва 6-7 хиляди лева. При това, този мизерен доход бива обременен с най-различни данъци, удръжки, вноски за фонд обществени осигуровки, членски внос за БРС и пр. – или общо повече от 800 лв. След като работникът заплаща наем, осветление и отопление към 5000 лв., за издръжка на семейството остават около 1200 лв. годишно или по 2-3 лв. дневно, с които дори не може да се купи един килограм хляб, струващ 5 лв.
Много малка част от тютюневите работници могат да се надяват на помощ от фонда за обществени осигуровки (OO), поради непосилните за повечето условия за отпускане на заем. Управляващите също не правят нищо съществено за облекчаване тежката участ на тютюноработниците. През октомври 1939г. в Дирекция на труда и Обществени осигуровки се състои четиридневна конференция, но вместо да се предложат мерки за подобрение положението на хилядите тютюневи работници, се взема решение да се установи контрол чрез органите на Министерството на търговията и да не се позволява „по-състоятелни” работници да бъдат приемани на работа в тютюневите манипулационни складове. Във връзка с това, за „състоятелни” биват обявени значително число работници, които по този начин биват лишени от правото да получат работа.
Много пъти след това представители на правителството, БРС, Дирекция на труда и ОО дават изявления в пресата, че са „замислени редица мероприятия в полза на работничеството”, но нищо конкретно не се прави. За пролетарските маси става очевидно, че правителството се старае да стовари тежестите на военновременната обстановка върху техния гръб, като явно покровителствува индустриалците. С всеки изминал ден противоречията между тютюневите работници и техните работодатели се изострят. Очертават се перспективи на близки стачни войни.
Тютюноработническа стачка 