При рязкото влошаване на положението на работническата класа след избухването на Втората световна война, БРП си поставя задачата да организира и вдигне национален протест против правителствената външна и вътрешна политика. Към края на 1939г. ЦК на Комунистическата партия взема решение да се организират масови стачни борби през 1940 г., които да обхванат работиците от всички клонове на производството и преди всичко тютюневите и текстилните работници.
Решено бива центърът на стачката да бъде гр.Пловдив, който тогава е най-голямото тютюноработническо средище. Годишно там се е внасяло за манипулация от 25% до 45% от общото количество на произвеждания в страната тютюн. Също така там бива съсредоточено над 1/3 от цялото тютюноработничество – компактна маса тютюноработници с богат опит в стачните борби. Освен това в Пловдив се намират и силни организации на БРП, укрепнали идейно и организационно, здраво свързани с работническите маси. Там работят изпитани кадри като Петър Ченгелов, Кочо Цветаров и много други активни участници в революционните борби на партията и народа.
Пръв и извънредно важен етап в подготовката и провеждането на стачката е изработването на конкретни искания. От издигането на ясни, конкретни и навременни искания са зависели до голяма степен ходът и изходът от борбата. В това отношение ЦК има примера и поуките от дългогодишните стачни борби у нас. Ето защо още от самото начало на подготовката на стачката, вземайки предвид тежкото положение на работниците и техните непосредствени нужди, ЦК дава указания на Централната Синдикална Комисия (ЦСК) в каква насока трябва да се изработят работническите искания. Партийното ръководство нарежда тези искания да бъдат обсъдени предварително в цялата работническа маса, за да станат дело на самите работници, да ги почувстват като свои искания и да бъдат готови да ги отстояват с всички сили и средства.
Централният комитет на БРП посочва най-живототрептущите за работниците искания: увеличаване на надниците на работниците съобразно с поскъпването на живота; достатъчна издръжка на безработните, независимо дали са в „мъртъв сезон” или не, дали са от града или земеделски работници, дали имат известен брой марки или не; спазване на трудовото законодателство и колективните договори; углавна отговорност за нарушителите им; избираемост на инспекторите на труда из средата на работниците и от самите тях и др.
За подготовка и организиране на стачката БРП използва възможностите, които дават казионните синдикални организации за открито поставяне на работническите искания. На една от срещите между членове на ЦСК и секретаря на тютюноработническия съюз Попатанасов, се постига споразумение съюзът да осигури възможност и постави на открито обсъждане в клоновите сдружения въпроса за тежкото положение на тютюневото работничество и за изхода от него, както и разглеждане на проекта за новия колективен трудов договор на тютюноработниците за 1940г. По пример на тютюноработниците по-късно биват поставени за обсъждане и други, подобни колективни трудови договори от страна на текстилните, печатарските, обущарските работници и металиците.
По указание на ЦК на БРП, ЦСК организира в София през януари 1940г. нелегална конференция с ръководителите на окръжните и градски синдикални комисии от цялата страна. Констатира се, че назряват условия за големи стачни борби, които на първо място ще обхванат тютюноработниците. Взето е решение да бъде засилена работата по места. Подчертава се и необходимостта да бъдат разработени конкретни и съгласувани работнически искания, които да се издигнат във връзка с обсъждането на проектите за колективни трудови договори.
След тази конференция ЦСК като орган за ЦК на партията започва да разгръща широка дейност за непосредствена подготовка на работническата класа за стачна борба. Членовете на комисията си разделят работата в отделните браншове, а на някои се възлагат непосредствено да отговарят за организацията и провеждането на стачката в определени по-големи работнически центрове. Конспиративно писмо – окръжно с конкретните указания бива разпратено до всички синдикални комисии и разгледано от партийните комитети и профсъюзните активи.
Централният комитет на партията преценява, че сключването на колективен трудов договор за тютюноработещите би било много важно звено в подготвянето на стачката. Това бива жизнен въпрос за тях, около който те могат да бъдат мобилизирани и призовани за борба. Ето защо партията дава указания събранията за подготвяне на колективния трудов договор да бъдят подготвяни грижливо, работниците да отстояват своите права и да искат увеличени на заплатите с 30%.
*
За изпълнение на тези указания на ЦК на БРП партийните организации по места разгръщат широка дейност. Дългият зимен сезон бива използван за упорита работа на актива сред тютюноработниците, за да бъдат те подготвени за всобща стачка. Предвид на това, че основната част от тютюневото работничество бива в безработица, разяснителната и организационна работа бива пренесена в кварталите, в домовете. Активистите на партията уреждат това по най-различни поводи – събиране на имен ден, на ръкоделие и пр., непринудените срещи по домовете на съмишленици на БРП, където се разясняват причините на работниците за тяхното тежко положение, за скъпотията, за безработицата, за категоризацията. Само в квартал „Мараша” в Пловдив районният комитет на партията има 7-8 такива домове, където се събират тютюноработниците по различни поводи.
Благодарение на тази дейност на партийните активисти на БРП сред мизерстващото работничество, много скоро се преминава от непосредствена разяснителна работа към известни организирани действия. В Пловдив се провеждат така наречените „гладни походи” на безработните, при които излизат стотици работници, искайки от Инспекцията по труда или Общината, каквато и да е работа или парична помощ.
През януари 1940 г. се стига до положението в отделни градове да се изпращат по 2-3 тютюноработнически делегации седмично пред различни инстанции, за да настояват за някакво разрешение на безработицата. Почти ежедневно множество работници се трупат пред инспекциите и искат работа, настояват да им се изплаща безработица, или пък проверяват в коя категория са поставени за настаняване на работа. Значителни групи от тях се отправят при изтъкнати буржоазни деятели, юристи и други общественици. Практиката да се изпращат делегации до клоновите сдружения и други институти бива утвърдена като най-подходяща форма за все по-широко въвличане заангажиране на работниците в стачката.
По този начин БРП се свързва все по-тясно с масите и прави обществено достояние тежкото положение на тютюневото работничество. Партийният актив успява да превърне БРС в център,където много често се събират работниците, където се срещат активистите от различните складове, където се обменят мнения, вземат се общи решения по въпросите, вълнуващи целия тютюнев бранш.
В резултат на щателна предварителна подготовка, събранията на тютюноработниците, станали през януари и февруари 1940г. в цялата страна по обсъждане на проекта за нов колективен трудов договор, който е трябвало да влзе в сила от 1 март 1940 г., не възприемат предвиденото от съюза увеличние на надниците с 15% и настояват да се впише в проекта 30% увеличение.
Общоорганизационното събрание на тютюневите работници в София, състояло се на 16 януари 1940г., отхвърля проектодоговора, изработен от VIII групов съюз, и отправя порицание на неговия Управителен съвет за това, че не се е вслушал в желанията на тютюноработниците. На събранието биват издигнати следните искания: да се увеличат заплатите с 30%; да се създадат комисии по складовете, които да следят за правилното приложение на колективния трудов договор; да се въведе 7-часов работен ден, за да се удължи работният сезон; в манипулацията „тонга” да бъдат заангажирани 50% мъже; да се прямахнат глобите; да се задължат работодателите да приемат най-малко 10% от старите си работници; да се намали броят на марките за ползване от фонд ОО от 52 на 32; да се предвиди със закон облагане с по 5 лева на всеки килограм тютюн, обработен по манипулация „тонга”, и от получените суми да се обазува специален фонд, който да се ползва от тютюноработниците през „мъртвия сезон”.
Особено упорита и системна ежедневна борба водят тютюноработниците в Пловдив. На 18 февруари 1940 г. клоновото тютюноработническо сдружение в Пловдив устройва събрание в клуба на околийския работнически синдикат, на което секретарят на VIII групов съюз изнася информация за направеното от съюза по сключване на договора и за изхода от безработицата. Събранието бива масово посетено. В разискванията взимат участие много тютюноработници, предимно партийни активисти, които изтъкват, че безработицата е вече непоносима, че работниците и техните семейства боледуват и изнемогват от глад и лишения. Вместо щедри обещания, те искат от правителството премахване на „мъртвия сезон”, отпускане на помощи за тютюноработниците, увеличване на надниците. По предложение на партиен активист, събранието избира десетчленна комисия, която съвместно с ръководството на сдружението да изготви резолюция въз основа на изказванията и направените предложения. От тази десетчленна комиси събранието излъчва 3-членна делегаци, която да замине за София и да поднесе резолюцията на БРС и „други меродавни места”.
Още на другия ден избраната комисия се явява в канцеларията на сдужението и заедно с ръководството изготвя резолюцията. В резолюцията се отбелязва, че пловдивските тютюноработници настояват да се премахне „мъртвият сезон”, да отпусне еднократна помощ от фонд „Обществено подпомагане” в размер на 1000 лева за глава на семейство, който няма право на обезщетение по безработица; да се започне веднага изкупуването на тютюни от БЗК банка и да се открият складове за преработката му. Резолюцията бива изпратена по пощата до министрите: на търговията, промишлеността и труда, земеделието, финасите, вътрешните работи и народно здраве; също и на Дирекцията на труда и ОО, Дирекцията на професиите, Председателя на БРС и VIII групов съюз – София. Избраната тричленна делегация не заминава, тъй като нито един член от ръководството на сдружението не пожелава да тръгне с нея, а без такъв никой не би я приел в София. Делегацията остава да чака разрешение за заминаването си от тютюноработническия съюз.
На 20 февруари 1940г. след обед цялата комисия се явява в канцеларията на сдружението, за да провери има ли сведения за изпратената резолюция. Едновременно с нея пред сдружението пристигат около 150 човека, които предявяват искания за хляб и въглища.
За ръководителите на клоновото сдружение и органите на властта става съвсем ясно ролята на БРП в тази демострация. Пред страха дали партията да организира улични акции, полицията вика поотделно всички членове на комисията и ги предупреждава писмено, че в случай на организиране на подобни акции и демонстрации, ще бъдат наказани съгласно чл. 120 от Закона за държавната полиция с инрернирване и глоба до 5000 лева. Областният полицейски директор заявява на членовете на делегацията, че тя може да бъде считана за разпусната и че й се забранява да отиде в София, за да поднесе резолюцията на когото и да било или пък да я изпраща по други пътища комуто и да било. Полицията подозира, че твърде честото изпращане на делегации в града, събранието на 18 февруари, както и гласуваната резолюция е дело Комунистическата партия.
По повод на тази забрана, работническият представител в Народното събрание Коста Божилов внася питане до Министъра на Вътрешните работи и протестира против погазването на законните права на пловдивското тютюноработничество от страна на полицията. Това питане остава почти без последствия.
Тютюноработниците в Пловдив не се уплашват от полицейските заплахи. Партийните и синдикални активисти разгласяват, че на 28 февруари 1940г. в клуба на синдиката ще се състои важно събрание, на което ще се съобщи резултатът от направеното по ликвидиране на безработицата и ще се вземат много отговорни и конкретни решения. Клоновото сдружение не подготвя такова събрание за тази датата, но въпреки това в определения ден към 5 часа следобед в клуба на синдиката се събират множество тютюноработници. Между тях са и членовете на избраната комисия. Секретарят на сдружението напразно уверява, че няма да има никакво събрание и приканва всички да се разотидат по домовете си. Работниците, от своя страна, не си отиват, а настояват да се даде информация за резултатите от гласуваната резолюция на събранието от 18 февруари. В това време прииждат все повече работници към клуба, като изпълват улиците и тротоарите наоколо. Полицията се намесва, като ги разпръсква със сила. За известно време клубът се затваря.
Благодарение на твърдото единодушие на всички работници, VIII групов съюз бива принуден да впише в проектодоговора увеличение на надниците с 30% и да го отстоява пред работодателите и пред арбитражната комисия.
Както всяка година, така и тогава сключването на колективния трудов договор се забавя много. Работодателите не приемат предложения от груповия съюз проект, умлишлено проточват преговорите, като по този начин не се уреждат навреме трудовите условия и минималните надници на работниците. Тъй като не се постига споразумение между груповия съюз и работодателите, проектодоговорът бива внесен в Централната помирителна комисия при Дирекцията на труда и ОО. Въпросната помирителна комисия не за първи път защитава интересите на работодателите. Ето защо в случая не се постига споразумение за спорните въпроси. Преговорите многократно се прекъсват и възобновяват. Въпросът за сключването на колективния трудов договор за тютюневия бранш бива внесен за арбитражно решение в Министерския съвет.
БРП съветва работниците, че сключването на колективните трудови договори трябва да се поеме от самите тях или избрани от тях пълномощници, а не това да се случва зад гърба им. Комунистическата партия казва, че работниците трябва, „ако стане нужда и със стачка да осигурят по-високи надници и сносен живот за себе си”.
Тютюноработниците не отслабват своята борба, въпреки това сключването на договора се проточва с месеци.
*
През пролетта на 1940г. във връзка с подготовката на стачката в Пловдив се провежда тютюноработническа конференция. Нелегалното заседание се състои в местността „Остромила“ в лозето на Стойчо Грозев. Присъства и представителят на ЦСК – Б.Благоев. Конференцията обсъжда проведената работа в Пловдив и постигнатите резултати и набеляза конкретни мероприятия, които трябва да се проведат съобразно новите условия – предстоящото откриване на складовете. По предложение на окръжния комитет на партията синдикалната комисия на тютюноработниците трябва да разпредели партийните тютюноработнически кадри и да им даде указания кой къде да търси работа с оглед във всички складове да има комунисти. В редица заседания, устроени след тази конференция, тютюноработническият актив уточнява своята работа. Определени са по-късно отговорници за всеки склад, за всеки салон, чрез който може своевременно да се превеждат партийните нареждания. Всеки член на тютюноработническата синдикална комисия отговаря за подготовката на стачката в определени складове.
Към средата на май 1940г. складовете в Пловдив са открити. Още със започване на работата във всички складове са изградени партийни и ремсови групи и синдикални активи. Те получават конкретна задача – да използват всяка минута за разговори, за беседи с работниците и да насочват съзнанието им към решителна борба за извоюване на справедливите искания. Съвсем непринудено по време на закуска или обед партийните активисти събират на групички работниците, коментират нередностите по приемане на работа, по удръжките.
*
Обикновено складовите комисии при откриването си в синдиката се придружават от много работници. По този начин ежедневно пред синдикатите се трупат работници от различни класове. Така на 29 май 1940г. в клуба на синдиката в гр. Пловдив пристигна цяла група тютюноработници да протестира против удръжките и данъците. На 30 май нова група от около 150 души пристига, за да провери взети ли са вече мерки за облекчаване на работниците от данъчното бреме и кога ще се сключи колективният трудов договор. На следващия ден пред клуба пристигнат нови работници. И това продължава всеки ден без прекъсване до деня на стачката.
*
За да изпита готовността на работниците, окръжният комитет на партията в Пловдив провежда в няколко склада частични и краткотрайни протестни стачки. В някои складове спрират работата си само пълначите. На 1 юни 1940г. спират работата във фирмата на „Братя Мосинови“, на 8 юни – във фирмата на „Холтаб“, на 15 юни във фирмата „ Маргисо – Алкалий“, на 18 юни започват стачка и работниците във фирмата „Георги Бухнер“.
Духът на работниците е повишен. Психологически те са вече готови за стачка. „Само стачката ще ги оправи“ – заявяват те по адрес на работодателите и правителството. И действително за работниците това е крайно средство. Всички други начини – молби, делегации, изложения, телеграми и пр., са били изпитани, но от собствен опит работниците се убеждават, че само по пътя на стачната борба могат да защитят интересите си и да подобрят положението си.
*
На конференцията се оформят две мнения. Едни от представителите, между които и тези от Хасково, твърдят, че е рано да се говори за стачка. Според тях условия има, но подготовката е недостатъчна и работниците няма да се вдигнат. Мнението на болшинството е, че стачката трябва да се вдигне незабавно, че работниците са готови и моментът е удобен. Такова е и становището на Централния комитет на партията, изложено от Антон Югов.
*
Още в понеделник на 17 юни 1940г. всички комунисти-тютюноработници в Пловдив получават нареждане да бъдат готови всеки момент при даден знак да напуснат работа. Окръжният комитет на партията дава указания на синдикалната комисия да направи всичко възможно стачката да мине формално чрез БРС, като се настоява последният да се намеси в борбата и застане на страната на работниците. През същия ден се свиква на заседание и тютюноработническата синдикална комисия и се определя поименно за всеки склад кой ще даде сигнал за стачката.
Непосредствен тласък за вдигане на стачката дава изявлението на министъра на търговията, промишлеността и друга от 16 юни 1940 г. пред представители на печата по колективния трудов договор за тютюневия бранш. Министърът оповестява, че правителството е приело вече договора. Дават се по 4 лв. увеличение на минималните надници на мъжете-работници, заети в манипулация „тонга“ , и то само за тези от I район (София, Пловдив, Хасково). Увеличението засяга съвсем незначителен брой работници, тъй като в тютюневия бранш ¾ от работниците са жени, а от мъжете само една малка част са заети в манипулацията „тонга“. Както се вижда, арбитражното решение на Министерския съвет не възприе дори и това минимално увеличение от 5% , с което са съгласни работодателите.
Грубият отказ на правителството да се вслуша и удовлетвори справедливите работнически искания прелива чашата на търпението. За работниците не остава друг път за защита на непосредствените им интереси освен пътят на стачката. Развоят на събитията ги тласка да прибягнат към това изпитано средство въпреки цялата строгост на законите.
На 17 юни 1940г., понеделник, тютюноработниците се явяват на работа крайно възбудени и недоволни. Комунистите са на своя пост, те разясняват, че работничеството не бива да остава със скръстени ръце, че трябва да се бори, за да подобри положението си. На много места се чуват гласове: „Да се вдигнем на стачка“.
Привечер през същия ден почти във всички складове в Пловдив се провеждат импровизирани събрания. На тях се решава работниците масово да отидат пред клуба на синдиката и да настояват БРС да иска ревизия на колективния трудов договор. В случай че това искане не се възприеме, веднага да се вдигнат на стачка. Като научава за тези събрания, полицията предприема единични арести на по-проявени в комунистическата дейност работници.
На другия ден, 18 юни 1940г., делегации от по 30-40 души от почти всички складове отиват пред клуба на околийския синдикат, за да изразят своето недоволство и да искат БРС да постави въпроса за ревизиране на колективния трудов договор. Те настояват синдикатът да иска да бъдат освободени арестуваните от полицията тютюноработници. И действително, под напора на работниците, арестуваните са освободени.
Тютюноработническа стачка 