Петър Ченгелов – “гордостта на пловдивския пролетариат“
“ Ако жизненият път на антифашиста, вдъхновителя и организатора на съпротивата трябва да бъде белязан с една дума, то тя ще е борба. “ – Богомил Колев
Петър Костов Ченгелов е роден на 14. февруари 1898 г. в град Пловдив в работническо семейство. Съвсем малък остава без баща. Едва достигайки до основно училище (напуска в 6-ти клас), той е принуден да изкарва прехраната си и трябва да помага на майка си, като продава мекици, гевреци и вестници. В резултат на тежко прекарано заболяване от малария и костна туберкулоза остава за цял живот с недъг – “скъсяване и изкривяване на десния крак”. Но това съвсем не му пречи да се включва и да води интереси, засягащи обществото.
Едва 14-годишен, Петър става чирак в дърводелска работилница, но този занаят не му допада и след няколко месеца постъпва в обущарското производство. Сред обущарските работници преминават неговите юношески години. Взема участие в стачните им борби. Една година след като избухва Първата световна война, той е изпратен на фронта. През 1918 г. дезертира от армията в знак на протест срещу престъпната политика на управляващите. В годините 1919-1923 взема активно участие в работата на обущарския работнически профсъюз, помага на тютюноработниците и участва в стачните борби на пловдивските работници. След войната става член на БКП. Участва в подготовката на Септемврийското въстание в Пловдивско в 1923 г., но в навечерието му е арестуван. В 1924 – 1925 година е член на Окръжния комитет на БКП в Пловдив. В 1925 година, бяга в Гърция и оттам в СССР. Завършва Международната ленинска школа в Москва. През 1938 година се връща в България и е секретар на Окръжния комитет на БКП в Пловдив до 1942 г. В 1941 година става член на Централния комитет на партията.
Под ръководството на Петър Ченгелов окръжната партийна организация в Пловдив активизира своята дейност, в резултат на което през 1940 г. са организирани масови акции като “съборът на тюнопроизводителите“, “тютюноработническата стачка“
“Соболевата акция“ и др. П. Ченгелов се проявява не само като добър, работлив и “предвидлив конспиратор”, но и като талантлив и всеотдаен “организатор и ръководител” на антифашисткото движение в областта на Пловдив, от което по-късно се ражда и разраства партизанското движение.
На третия ден от избухването на добре организираната обща стачка на работниците през 1940 г. той е арестуван и още по време на следствието същата нощ е подложен на страшна инквизиция. Поради опасение на властите от разрастване на работническите вълнения, на другия ден е интерниран от полицията в с. Бабек, Разложко. Тук, в Родопите, далече от активната борба в Пловдив, той отново се отдава на обществено-организационна дейност. След като е освободен от с. Бабек, заминава за София. П. Ченгелов е инструктиран от ЦК на партията и получава поръчение да се завърне в Пловдив. Преодолявайки болежките и трудностите на своя недъг, влачейки болния си крак, той обикаля Кючюк Париж, Сарайкър, Каршияка, Хаджи Хасан махала и др., и навсякъде като истински, честен патриот върши апостолската си полезна дейност, присъства на заседанията на градските и районните партийни комитети и лично напътства другарите си.
П. Ченгелов е носел в себе си “непоколебима, непоклатима вяра в победата на Червената армия и в разгрома на хитлерофашистка Германия”. Той силно вярвал и бил убеден в поврата на военните действия на Източния фронт.
Пораженията на немската армия на Източния фронт дават надежда на борците антифашисти у нас. Борбата в Пловдивския район не стихва. Води се при много трудните условия на нелегалност. Петър Ченгелов посочва пътя на борбата пред своите другари, окуражавайки ги при загубите на многото паднали борци, някои от които са попаднали живи в ръцете на полицията. При провал на окръжния комитет безстрашният, смел борец – антифашист, деятел и организатор на съпротивата е арестуван на 27 април 1942 г. Следват жестоки зверски мъчения в продължение на 39 дни, които той понася стоически твърдо, но не издава никого и нищо в своите показания и по този начин предпазва другарите си от нови арести. Нищо не е в състояние да прекърши неговата несломима воля. Учудени и изненадани, присъстващите на съдебния процес слушат думите на неговия председател – “главата на Ченгелов стои една педя по-високо от главите на другите подсъдими и тя трябва да бъде отсечена”. Присъстващите на процеса “няма да забравят последната усмивка” на Ченгелов, с която посреща смъртната присъда. В нощта на 16 срещу 17 август 1942 г. увисва на въжето.
За Петър Ченгелов казват, че е от онези революционери, партийни организатори и ръководители, произлезли от средите на работническата класа, които притежават способността да чувстват нуждите и болките на хората, да се вслушват в гласа им, да водят последователна борба в тяхна защита и да бъдат готови да се жертват.
Тютюноработническа стачка 